Днес след повече от двайсет години
майка ми пак е на двайсет и две -
цупи се много, докато гневът ù отмине,
а после се смее като малко дете.
Обича да пее старите песни,
но смело танцува дори Гангнам стайл.
А вечер ми готви гозби прекрасни
и строго се вглежда във всеки детайл.
Макар че вече често е уморена,
пази във себе си младежка искра
и никога не ще я видиш сломена,
защото е много силна жена.
Всеки ден ме кара да се гордея,
че именно с нея дълго живях,
че именно с нея често се смея,
че именно тя е мойта сродна душа.
Зная, че често се караме, мамо
и зная че не съм перфектна, уви...
Но за мен само ти си оставаш силното рамо
на което вече не плача... почти... :)