Посветено на най-нежните... крокодили
Наи-опасният е крокодилът
скрил си зъбките... с червило...
И не личи зелената му кожа
в красивата, усмихната госпожа.
А зад очите нежнички, прикрити
чифт втори има - жълти са очите -
пък видиш ли я как яде салатка с апетит,
как да познаеш, че за теб й е стомахът свит?
Наивни сме големите момчета
с душички мекички, на плюшени мечета,
с желания от тях да бъдем галени
незнаещи, че вече сме изядени...
О, да, невинният им поглед, уж,
със който гледат глупавия мъж
премерил го е, дал му е оценка,
а после следва от сапунка сценка.
Усмивчица, краче невинно,
завъртане на дупето интимно,
люлеене там, между раменете -
О, колко лесни сме мъжете!
Жените са прикрити крокодили,
и най-опасни са, когато с нас са мили,
но пък животът и без тва е гаден,
мъжът се кефи... щом кат е изяден...
19.11.2020.
Георги Каменов
Вдъхновението ми тук е коментарът на Yuri (Юри Йовов) и моят отговор към него, към стихотворението ми "Живот ли? Моето е песен".
Благодаря сърдечно на Юри за веселото вдъхновение :0))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
