Потъна светът в мълчалив телефон,
а тъжните мисли си спретнаха клада.
Изгаряше в огъня всеки мой стон,
нощта ми предлагаше смърт за награда.
Потропа в клепачите дяволски сън,
прогоних го, нямаше време за него.
Въпросът на Хамлет? Не! Аз още СЪМ!
Но що съм не знаех – това е проблемът.
Прескачаше пулсът ми в такт ръченик,
очите пресъхнаха – чакаха, бдяха.
Прошепна животът, че бил мъченик,
защото държал ме под своята стряха. ...