mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
14.09.2008 г., 18:34

Повод да повярвам...

1.4K 0 38

 

 

                      Бягам...
                      а толкова искам
                      да остана...
                      при теб
                      да спра...
                      последно
                      да обичам...

                      но как
                      кажи ми 
                      да повярвам
                      щом 
                      ме караш
                      отново
                      да заплача...

                      а уж...
                      целуваш
                      ми очите...
                      а болката...
                      защо 
                      нея винаги я има...
                      и сълзите...

                      бягам...
                      пак се връщам...
                      и не зная
                      кое 
                      ме кара
                      в тебе
                      да се припозная...

                      търся
                      онзи повод 
                      да повярвам...
                      а може би
                      е болката
                      това...
                      което все ме кара 
                      да оставам...
 

                                                      MUZIKA>>> Reason To Believe

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0