swee7yy
31 резултата
моля те, не ме забравяй.
не ме съди;
не ме мрази;
не ме и забравяй.
моля те... ...
  472 
А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...
  538 
Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...
  640 
Искам да се губя в перфектния ти образ. Искам и да те усетя... теб и всичките ти превъплъщения. Мечтая просто да се взирам в необятността ти, която е неизмерима. Обичам, когато забравям, че съществувам. Обичам това чувство, защото ти ми го даваш.
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...
  577 
Слънцето залязва на Изток.
На Запад изгрява.
От двете страни -
хоризонти.
(Различни и то). ...
  525 
Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...
  535 
Друго лято, друг сезон.. .
от мен ли чакаше поклон?
Върна нищо, всичко взе...
но дали ти е на теб добре?
Забрави лесно, тръгваш все... ...
  533 
Когато искаш, но не можеш;
не разбираш и крещиш.
Когато търсиш - не намираш;
правиш, за да продължиш.
Когато мислиш, но не чувстваш; ...
  1131 
Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах. ...
  487 
*Вдъхновена от У. Шекспир
Повярвай ми, когато казвам,
че обичам дългия и силен дъжд.
Аз съм искрена и го показвам,
не използвайки чадър за мъст. ...
  1187 
Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон, ...
  609 
Моменти идват, тръгват си
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...
  945 
А мразя ги тия моменти,
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„. ...
  542 
Мразя да сънувам те,
но ти идваш във съня ми.
Мразя да рисувам те,
но там си пак – върху листа ми.
Мразя да жадувам те, ...
  740  10 
Уж трябваше всичко да мине –
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...
  714 
Никога не вярвай на очите,
които в твойте вяра нямат.
Те са недостойни, лесни
да омаят те, дори измамят.
Никога не вярвай на очите, ...
  832 
Красотата искам и ще виждам.
Като сянка няма да прииждам.
Ще обикна настоящето аз скоро.
Писна ми от тая никаква умора!
Ще слушам морски, сини песни. ...
  515 
Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...
  656 
Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...
  573 
Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...
  1121 
Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...
  1145 
Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...
  668 
Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...
  726 
... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само въ ...
  906 
Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
  673 
Пак ли ти?
Защо го правиш?
Идваш мигновено и още по-бързо изчезваш.
Изплъзваш се подобно на пясък през нечии пръсти.
Моите са. ...
  700 
Сънища. Какво са те? Просто едно нощно състояние, в което изпадаме, лесно изключвайки съзнанието си? Не. Сънищата са много повече. Те са именно онези вътрешни желания, успешно или не прикритите копнежи по някого или нещо. Сънищата са огромният, объркан и обрисуван от мечтите ни илюзионен свят, в кой ...
  719 
Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...
  675 
Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
  837 
Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...
  787 
Hoy me decidí - jamás pensaré en ti. (Noo)
Este sentimiento me hace daño -
es demasiado para mí.
Estoy aquí,
recordando esos momentos, ...
  2254 
Предложения
: ??:??