Повярвай ми...
На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме
крилете ми – подарък от Твореца по рождение.
Политам с тях, съблякла долу грижите си земни…
В небето са свободните щастливци - като мене.
Нещастнико, ти който пропиляваш си живота,
пълзейки или драпайки да стигнеш по-нагоре,
не гледай, че и други са се впримчили в хомота.
Повярвай ми, небето и за тебе е отворено!…
Албена Димитрова
24.10.2018.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
