12.05.2024 г., 1:33

Познах любовта…

709 1 2


Познах себе си в погледа ти,

и в очите си сетне теб познах.

Познах се в теб и ти в мен,

и любовта избистри се в очите ни.

Познах най - ярката звезда

в безкрая на твоя небосвод.

Познах най- яркия лъч светлина,

в слънцето огряло живота ми.

Така любовта позна се в теб и мен,

и в сърцата ни зокотви се тя.

Когато съдбата проговори ни,

и с усмивка пълна, чухме ние зовът ѝ.

И там, там в очите ти, познах я аз,

любовта, която създава усмивки.

Любовта, която ме усмихва и те усмихва,

познах любовта в себе си и в теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...