May 12, 2024, 1:33 AM

Познах любовта…

  Poetry » Love
686 1 2


Познах себе си в погледа ти,

и в очите си сетне теб познах.

Познах се в теб и ти в мен,

и любовта избистри се в очите ни.

Познах най - ярката звезда

в безкрая на твоя небосвод.

Познах най- яркия лъч светлина,

в слънцето огряло живота ми.

Така любовта позна се в теб и мен,

и в сърцата ни зокотви се тя.

Когато съдбата проговори ни,

и с усмивка пълна, чухме ние зовът ѝ.

И там, там в очите ти, познах я аз,

любовта, която създава усмивки.

Любовта, която ме усмихва и те усмихва,

познах любовта в себе си и в теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...