Познание от ветровете
Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия.
От него научавам, че самичък
не стига до утехата на прошката.
Молитвите не са поредни срички,
а някой, който те обича.
Нали и ураганът бил е бриз
в началото, преди да са разбудени,
по силата на някакъв каприз,
трептящите криле на пеперудите…
Дълбоко под нелепите му лудости
задрямало спокойствие е свито,
а гневният му порив е прелюдия
към мъдрост на незряща какавида,
успяла вярата да види.
Утихнат ли най-злите бесове,
остава ми да помня добротата му.
Не лош се ражда звяр или човек,
а бурята – симптом на красотата е.
През тези относителни понятия
животът си тече, привидно муден,
и спира да ме плаши непознатото,
макар да знам, че в слънчевата утрин
пак дишат млади пеперуди.
© Петя Павлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за похвалите! Да, скъсих с една стъпка последните стихове на строфите. Мисля, че се получи. А за "з"-то...струва ми се, че трябва да е там. Човек сам се моли за себе си. Обикновено. И ако няма кой да го обича, са си само срички. Аз така го чувам. И чувствам.
-
Барнала си ги тия нони! Скъсен е всеки последен стих. С една стъпка, като в "Заточеници" на Яворов, "Айя-София" на Иван Бунин, един от вариантите на " На лунния блясък вълните..." на Дебелянов. Сега си мисля, че може и да се клъцнат по средата, като вторите стихове в строфите на "Уличната жена" на Смирненски.
"Молитвите не са поредни срички
(з)а някой, който те обича."
Чудя се дали има "з" вместо запетая. -
Да, всеки ураган тръва от зародиша на невинен полъх...
Чудесна поезия, трудно ми е да кажа, че докато четях и намирах физическото присъствие на вятъра и философските съждения на автора.
Браво,Петя!
Приеми моя поздрав с дъха на океански зефир!😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
