29.06.2008 г., 19:50 ч.

Познати до болка 

  Поезия » Друга
936 0 26
Това сме ние. Малко поумнели.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.


Еднакви са си пластовете дни.
Натрупани със тонове отгоре ни.
Затиснати с живота - да боли,
а после с рутината ни пресовани.


Познат си ми, усещан като длан
и линиите с теб са ни пресечени.
Очите ти за мен са като храм,
а моите са кораби обречени.


Познаваш ме добре. Нали съм същата.
И думите ми винаги премерени.
А навиците ми са като къщата -
удобни и стабилни за живеене.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??