Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jun 29, 2008, 7:50 PM

Познати до болка 

  Poetry » Other
944 0 26
Това сме ние. Малко поумнели.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.


Еднакви са си пластовете дни.
Натрупани със тонове отгоре ни.
Затиснати с живота - да боли,
а после с рутината ни пресовани.


Познат си ми, усещан като длан
и линиите с теб са ни пресечени.
Очите ти за мен са като храм,
а моите са кораби обречени.


Познаваш ме добре. Нали съм същата.
И думите ми винаги премерени.
А навиците ми са като къщата -
удобни и стабилни за живеене.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??