Познати до болка
Това сме ние. Малко поумнели.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.
Еднакви са си пластовете дни.
Натрупани със тонове отгоре ни.
Затиснати с живота - да боли,
а после с рутината ни пресовани.
Познат си ми, усещан като длан
и линиите с теб са ни пресечени.
Очите ти за мен са като храм,
а моите са кораби обречени.
Познаваш ме добре. Нали съм същата.
И думите ми винаги премерени.
А навиците ми са като къщата -
удобни и стабилни за живеене.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.
Еднакви са си пластовете дни.
Натрупани със тонове отгоре ни.
Затиснати с живота - да боли,
а после с рутината ни пресовани.
Познат си ми, усещан като длан
и линиите с теб са ни пресечени.
Очите ти за мен са като храм,
а моите са кораби обречени.
Познаваш ме добре. Нали съм същата.
И думите ми винаги премерени.
А навиците ми са като къщата -
удобни и стабилни за живеене.
© Елица Стоянова All rights reserved.
