Познавах го. Търгуваше трохи любов
Познавах го. Търгуваше трохи любов
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце,
си беше тръгнала Възможната любов.
А уж усещаше в гръдта си вледенена,
че тя е там – тревожна и боляща,
макар разкъсана, макар пленена;
сред мрак на отчаяние – незряща.
Огъна се... но силен, устоя безмълвно,
не кле разсяклата живота му съдба.
Плача прокудил в пропасти без дъно,
мъжът не спря. Вървеше по ръба.
Как блазнеше го сладостната бездна,
в замяна на покой и тишина -
да вземе любовта му, Непотребната,
и сетните светлици на деня!
Веднъж... под шушнещата сянка на бреза,
разкваси устните му капчица позната;
не беше негова, но пак сълза,
на клонче скършено от непохватен вятър.
Сърцето, трепнало, в дланта едва събра
любов, достатъчна за няколко милувки.
Превърза клончето, а благодарната бреза
покри лицето му с листенцата-целувки.
Тогаз изпита пак потребност да раздава
и уж не чакаше в ответ награда,
ала примоли се душата – прежадняла
за глътка ласка – дар от чужда радост.
Мъжът търгуваше любов. Останал предан.
Погали хора, птици и дори цветя в полето.
Трохи раздал – чрезмерно вземал,
то все не стигаше да възкреси отнетото.
Трошиците Любов не носят имена.
Те само лъч са от отронена в душите - божия.
Любов, нарекъл с име на Една жена,
на друг изцяло да дари, бе Невъзможно.
Веднъж в годината го виждах на брега.
Той – обичаният незаслужено, понявга мразен,
седи заслушан във вълничките тъга,
чертаейки по пясъчния лист, отново празен.
Колко пъти лъгах се – изписва за последно
името на Невъзможната, на Непотребната...
10.09.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Леле!!! Благодаря за стиха... нямам думи... прекрасна творба!
-
Много силна и истинска творба! Поздрави и от мен!
-
Чета творбата ти за n-ти път,приятелю.Без коментар.Как се коментира емоция?
-
Какви ли чувства са бушували в душата ти,когато си писал това бисерче!
-
Харесах!
-
Чудя се какво да ти напиша - всичко ми се вижда твърде плоско... Само едно ще ти кажа - мисля, че няма Непотребна, Невъзможна - да, но не и Непотребна!Има толкова непогалени хора, цветя, котета, души...Но ти си го знаеш това! Много емоции усетих, за което ти благодаря!
-
...!!!
Веднъж..., под шушнещата сянка на бреза,
разкваси устните му капчица позната;
не беше негова, но пак сълза,
на клонче скършено от непохватен вятър. -
Когато чета твоите произведения, усещането е, че все едно ходиш по тънък лед, който не знаеш дали и кога ще се пропука! За пореден път, адмирации!
-
Много силна поезия!
Благодаря! -
"Болката е неизбежна. Страданието е избор."
Харуки Мураками
Дали е вярно, приятелю?!
Не знам... -
Неведомо е случващото се в оболената човешка душа. Вярна на своето щастливо минало, тя цял живот го копнее и тъгува. Споменът стигане няма... Адмирации за стихотворението.
-
Бих те поправила - не "търгуваше", а даряваше трохи любов. Човек, който може да надмогне болката до такава степен, че да пожелае да раздава, не е търговец. Аплодисменти!
-
Може и да коментирам, но не днес. Днес само влизам тук заради теб за да ти изръкопляскам искрено от все сърце. Много, много, много ми хареса! Права е Ан - шедьовър!
-
Мярка за устойчивост! Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и уж не чакаше в ответ награда,
ала примоли се душата – прежадняла
за глътка ласка – дар от чужда радост.
Мъжът търгуваше любов. Останал предан.
Погали хора, птици и дори цветя в полето.
Трохи раздал – чрезмерно вземал,
то все не стигаше да възкреси отнетото.