Познавах го. Търгуваше трохи любов
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце,
си беше тръгнала Възможната любов.
А уж усещаше в гръдта си вледенена,
че тя е там – тревожна и боляща,
макар разкъсана, макар пленена;
сред мрак на отчаяние – незряща.
Огъна се... но силен, устоя безмълвно,
не кле разсяклата живота му съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up