Познаваш ме, мисля за разни неща.
Не се учудвай - вече ме познаваш,
в юмрука стискам капка със отрова,
за всеки случай - залезът е давещ,
а изгревът - заблуда стара, нова.
За влюбването … рядко го описвам,
жигосва всяко живо, слабо нещо.
Романтиката /стига, че ми писна/,
там празно е, и блудкаво, и тежко.
Самотно ли – не, просто липсва струна,
една такава, дето те напива
със музика, с енергия, но лунна
и с дръзки думи, но да ú отиват.
Идеи ли – на творчество приличат,
ааа идват, все по-рядко и за малко.
Събличат се и после се обличат
и тръгват без следа – о, колко жалко!
Поезия ли, нищичко не зная,
такова ми е ниско, подетажно.
Не се учудвай – вече ме познаваш,
в ума си имам дяволче продажно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
