Позволи ми...
Позволи ми да вляза в очите ти
със росата, преди да се съмне,
да събудя зеленото с изгрева,
чародейно в лъчите да звънна,
да се плъзна полека през миглите,
под ириса с дъгата да свърна,
да отключа с целувка зеницата,
като твоя сълза да се вдлъбна...
Посвети ме във тайнството изворно.
Не ме пускай с плача да лудея!
И когато притихнал си езерно,
ти приставам! Вечността ще ни слее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
