Позволи ми да вляза в очите ти
със росата, преди да се съмне,
да събудя зеленото с изгрева,
чародейно в лъчите да звънна,
да се плъзна полека през миглите,
под ириса с дъгата да свърна,
да отключа с целувка зеницата,
като твоя сълза да се вдлъбна...
Посвети ме във тайнството изворно.
Не ме пускай с плача да лудея!
И когато притихнал си езерно,
ти приставам! Вечността ще ни слее...
© Теди Савчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
