dodic (Деян Димитров)
266 1705
10.02.2007 г., 1:23 ч.

Позволи ми 

  Поезия
719 0 3

 

 

Позволи ми да надникна във очите ти,

да поиграя с пламъчетата във тях,

да плъзна пръсти по косите ти,

да събудя жлъчния ти смях.

 

Позволи ми като слънцето сияйно,

да огрея с обич твоето лице,

да превърна времето в безкрайност,

да те обгръщам нежно с тръпнещи ръце.

 

Позволи ми в нощите студени,

да стопля нежната ти плът,

да целувам жадно устните червени,

да съм с тебе сякаш като за последен път.

 

Позволи ми да погаля твойто тяло,

с пръсти да рисувам любовта по теб,

позволи ми с теб да стана цяло,

разтопи ме както слънце стапя бучка лед.

 

Позволи ми да усетя нежния ти полъх,

зашепни ми пламенни слова,

тръгни със мен по пътя дълъг,

който води в царството на любовта.

 

Позволи ми да съм твоя слабост,

твоя болка, твоя радост, и съдба,

безрезервно ти дарявам свойта младост,

позволи ми да съм с теб и любовта.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??