Позволи ми

10 февр. 2007 г., 01:23

Поэзия

697 0 3

Позволи ми да надникна във очите ти,

да поиграя с пламъчетата във тях,

да плъзна пръсти по косите ти,

да събудя жлъчния ти смях.

Позволи ми като слънцето сияйно,

да огрея с обич твоето лице,

да превърна времето в безкрайност,

да те обгръщам нежно с тръпнещи ръце.

Позволи ми в нощите студени,

да стопля нежната ти плът,

да целувам жадно устните червени,

да съм с тебе сякаш като за последен път.

Позволи ми да погаля твойто тяло,

с пръсти да рисувам любовта по теб,

позволи ми с теб да стана цяло,

разтопи ме както слънце стапя бучка лед.

Позволи ми да усетя нежния ти полъх,

зашепни ми пламенни слова,

тръгни със мен по пътя дълъг,

който води в царството на любовта.

Позволи ми да съм твоя слабост,

твоя болка, твоя радост, и съдба,

безрезервно ти дарявам свойта младост,

позволи ми да съм с теб и любовта.

dodic (Деян Димитров)

2007-02-15T21:36:25+02:00

Благодаря и тук.
Laska (Ласка Александрова)

2007-02-10T17:11:56+02:00

Хубаво, но защо "жлъчния ти смях", а не звънкия например?
Романтик (Христо Костов)

2007-02-10T07:37:14+02:00

Много обич и нежност има в стиха ти!!!
Поздрави, Деяне!!!