Позволи ми
Позволи ми да надникна във очите ти,
да поиграя с пламъчетата във тях,
да плъзна пръсти по косите ти,
да събудя жлъчния ти смях.
Позволи ми като слънцето сияйно,
да огрея с обич твоето лице,
да превърна времето в безкрайност,
да те обгръщам нежно с тръпнещи ръце.
Позволи ми в нощите студени,
да стопля нежната ти плът,
да целувам жадно устните червени,
да съм с тебе сякаш като за последен път.
Позволи ми да погаля твойто тяло,
с пръсти да рисувам любовта по теб,
позволи ми с теб да стана цяло,
разтопи ме както слънце стапя бучка лед.
Позволи ми да усетя нежния ти полъх,
зашепни ми пламенни слова,
тръгни със мен по пътя дълъг,
който води в царството на любовта.
Позволи ми да съм твоя слабост,
твоя болка, твоя радост, и съдба,
безрезервно ти дарявам свойта младост,
позволи ми да съм с теб и любовта.
© Деян Димитров All rights reserved.
