26.10.2021 г., 12:57

Позьорка

628 0 0

Прелестна и малко пиперлива,

гледам със очи - пъструшки.

Скръстила ръце под ъгъл на деветдесет,

позирам, а камера ме снима.

 

Надарена с чар и красота,

устните ми на дупки от иглички.

Пухен шал стърчи на тънката ми гушка,

ходя горда, вдигнала главата нависоко.

 

Обувките ми марково избрани,

далеч от простолюдието бедно.

Макар да имам само супа за вечеря,

някой по-богатичък може да ме вземе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Раунд-Дев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....