18.01.2025 г., 14:02

Прах в очите

422 2 4

 

 

Подобно тежкия натрупан прах,

върху старите клавиши на пиано,

отвит стои потискан страх

и ужас притаен от страшна рана.

 

Обърканост отвсякъде личи,

обвита в тъмно безпокойство.

В размяната на ролите лъщи

едно измислено геройство.

 

Отвън е смела и решителна жена,

успяваща всред сто проблема.

Отвътре слаба и изплашена душа,

робиня на културната система.

 

А овластения от Бог да е главата,

съпругът в роля на глупак,

излъчван често във кината

представен, като неудачник и хлапак.

 

Показан и във силната страна,

мъжът умишлено е груб насилник.

Объркан свят на мрачни времена,

рисуващ силните като безсилни.

 

Обърканост отвсякъде личи,

обвита в тъмно безпокойство.

Лъжата грозно винаги лъщи

дори призната за геройство.

 

След ужаса стаен от страшна рана,

отвит напуска лепкавия страх,

раздухан от клавиши на пиано,

разсейва се от Светлината тежък прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите думи, Райна Иванова, Миночка Митева и Таня Енчева!
  • Хубав стих!
  • Хареса ми!
  • Браво за стиха!
    За съжаление напоследък с липсата на ценности и възпитание насилието все повече се увеличава...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...