Jan 18, 2025, 2:02 PM

Прах в очите

  Poetry
418 2 4

 

 

Подобно тежкия натрупан прах,

върху старите клавиши на пиано,

отвит стои потискан страх

и ужас притаен от страшна рана.

 

Обърканост отвсякъде личи,

обвита в тъмно безпокойство.

В размяната на ролите лъщи

едно измислено геройство.

 

Отвън е смела и решителна жена,

успяваща всред сто проблема.

Отвътре слаба и изплашена душа,

робиня на културната система.

 

А овластения от Бог да е главата,

съпругът в роля на глупак,

излъчван често във кината

представен, като неудачник и хлапак.

 

Показан и във силната страна,

мъжът умишлено е груб насилник.

Объркан свят на мрачни времена,

рисуващ силните като безсилни.

 

Обърканост отвсякъде личи,

обвита в тъмно безпокойство.

Лъжата грозно винаги лъщи

дори призната за геройство.

 

След ужаса стаен от страшна рана,

отвит напуска лепкавия страх,

раздухан от клавиши на пиано,

разсейва се от Светлината тежък прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за хубавите думи, Райна Иванова, Миночка Митева и Таня Енчева!
  • Хубав стих!
  • Хареса ми!
  • Браво за стиха!
    За съжаление напоследък с липсата на ценности и възпитание насилието все повече се увеличава...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...