30.07.2009 г., 16:56

Практично

909 0 6

ПРАКТИЧНО

          Вече не искам да бъда поет...
          Стига с туй реене в небето.
          Ще ми се просто да си купя билет
          за Хонолулу например, където
          
          в монокини или нещо такова
          млада, знойна хавайка да ме срещне с цветя.
          После в плетен хамак да си слушам Бетовен,
          а през чаша бакарди да ме гледа пак тя.

          Не ми трябва да бъда ни Шекспир, ни Пушкин...
          Най-практичен да стана си желая сега.
          Обещавам ти, Господи - много ще слушкам,
          дай да трампим Ерато със по-земна жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Хаджипопгеоргие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...