Прашинка съм в нозете на луната

12.12.2018 г., 18:10 ч.

Поезия » Друга

551 4 3

Прашинка съм в нозете на луната,

изплувала над сребърния връх,

докосвам с челото си земята,

и устните целуват пухкав мъх.

И бездиханна, няма, непозната

заключвам във сърцето си скръбта,

събирам клетките си на душата

разпръснати сред нощтната тъма.

Горя-прегарям. Аз ли съм жената,

над долината прелитала със смях?

Изгубена - намерена от вятър,

изпълнена отново със страст!

Припламва пламъче лъчисто.

Да ме роди! Защо ми е смъртта?

Изсъхват сълзите във очите

и преоткривам отново света!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.