Правопис на забравата
ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис,
хасе покривка – снежнобял тензух,
рендосаната грубо маса,
и къщата с угасналия дух,
месалът, в който хлябът втасва,
котлето, приютило мирис на
току-що издоено мляко,
замръзналата синя здрачина,
в която някой те очаква,
покоят, който тегне като дим
над зреещото в мрака жито.
И няма никой – за да си простим,
преди да тръгнем към звездите.
Смалявам се до кратичко тире –
което е съвсем излишно
в нестройния объркан словоред,
диктувал моята въздишка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
