28.05.2024 г., 15:49 ч.  

Правопис на забравата 

  Поезия » Философска
131 3 7

ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА

 

Защо ли дребните наглед неща

след време придобиват смисъл –

кафето в мелничката, захарта,

флакон с ухание на ирис,

 

хасе покривка – снежнобял тензух,

рендосаната грубо маса,

и къщата с угасналия дух,

месалът, в който хлябът втасва,

 

котлето, приютило мирис на

току-що издоено мляко,

замръзналата синя здрачина,

в която някой те очаква,

 

покоят, който тегне като дим

над зреещото в мрака жито.

И няма никой – за да си простим,

преди да тръгнем към звездите.

 

Смалявам се до кратичко тире –

което е съвсем излишно

в нестройния объркан словоред,

диктувал моята въздишка.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??