Правото да живеем...

Погледни в себе си, послушай сърцето си

защото друг може и да не ти го покаже...

Но имаш правото да знаеш, че в този свят

нищо не е даденост, ти мига създаваш...

Да знаеш че имаш задължение към живота,

но не си задължена пред тези които искат

да дължиш тялото, душата и живота си на тях...

истината в нас не бива да бъде открадната...

Никога не крий вътре в себе си светлината

която можеш да дадеш, откривай сърцето си...

защото никой, никой не може да ти забрани

да живееш, да вървиш по пътя към дома си...

Запитай се какво има значение наистина,

какво мечтаеш, в какво вярваш, кого обичаш?

На кого да споделиш, че слънцето е изгряло?

Защото лъчите му не са просто плът и кости!

От както свят светува е така и може би 

те няма да искат да промянят това никога...

Но всеки има съзнанието да покаже душата

и всеки има право да изрече сърцето си!

И ще поемем отговорност за всичко това!

За действията си всички ще платим

добри или зли ще ни върнат рестото те!

и някои може би ще ни изгорят на клада...

Но във вените си носим огън, който създава

пътища изтъкани от любов и доброта...

огън който не ни позволява да се предадем...

Правото да живеем, никой не го отнема!

И въпреки това животът не ни е даденост!

Всеки миг е част от нас и е от значение!

Във всеки миг, щом обичаме живее смисъл!

Смисъл, който ще остане в нечие сърце...

Тогава когато лъчите на слънцето

изрекът истината си несломимо...

Тогава когато се отдадат на небесата...

и се отразят смело в светлината

на земята...!