29.10.2018 г., 0:06  

Правото да живеем...

911 2 4

Правото да живеем...

 

Погледни в себе си, послушай сърцето си

защото друг може и да не ти го покаже...

Но имаш правото да знаеш, че в този свят

нищо не е даденост, ти мига създаваш...

 

Да знаеш че имаш задължение към живота,

но не си задължена пред тези които искат

да дължиш тялото, душата и живота си на тях...

истината в нас не бива да бъде открадната...

 

Никога не крий вътре в себе си светлината

която можеш да дадеш, откривай сърцето си...

защото никой, никой не може да ти забрани

да живееш, да вървиш по пътя към дома си...

 

Запитай се какво има значение наистина,

какво мечтаеш, в какво вярваш, кого обичаш?

На кого да споделиш, че слънцето е изгряло?

Защото лъчите му не са просто плът и кости!

 

От както свят светува е така и може би 

те няма да искат да промянят това никога...

Но всеки има съзнанието да покаже душата

и всеки има право да изрече сърцето си!

 

И ще поемем отговорност за всичко това!

За действията си всички ще платим

добри или зли ще ни върнат рестото те!

и някои може би ще ни изгорят на клада...

 

Но във вените си носим огън, който създава

пътища изтъкани от любов и доброта...

огън който не ни позволява да се предадем...

Правото да живеем, никой не го отнема!

 

И въпреки това животът не ни е даденост!

Всеки миг е част от нас и е от значение!

Във всеки миг, щом обичаме живее смисъл!

Смисъл, който ще остане в нечие сърце...

 

Тогава когато лъчите на слънцето

изрекът истината си несломимо...

Тогава когато се отдадат на небесата...

и се отразят смело в светлината

на земята...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...