Oct 29, 2018, 12:06 AM  

Правото да живеем...

914 2 4

Правото да живеем...

 

Погледни в себе си, послушай сърцето си

защото друг може и да не ти го покаже...

Но имаш правото да знаеш, че в този свят

нищо не е даденост, ти мига създаваш...

 

Да знаеш че имаш задължение към живота,

но не си задължена пред тези които искат

да дължиш тялото, душата и живота си на тях...

истината в нас не бива да бъде открадната...

 

Никога не крий вътре в себе си светлината

която можеш да дадеш, откривай сърцето си...

защото никой, никой не може да ти забрани

да живееш, да вървиш по пътя към дома си...

 

Запитай се какво има значение наистина,

какво мечтаеш, в какво вярваш, кого обичаш?

На кого да споделиш, че слънцето е изгряло?

Защото лъчите му не са просто плът и кости!

 

От както свят светува е така и може би 

те няма да искат да промянят това никога...

Но всеки има съзнанието да покаже душата

и всеки има право да изрече сърцето си!

 

И ще поемем отговорност за всичко това!

За действията си всички ще платим

добри или зли ще ни върнат рестото те!

и някои може би ще ни изгорят на клада...

 

Но във вените си носим огън, който създава

пътища изтъкани от любов и доброта...

огън който не ни позволява да се предадем...

Правото да живеем, никой не го отнема!

 

И въпреки това животът не ни е даденост!

Всеки миг е част от нас и е от значение!

Във всеки миг, щом обичаме живее смисъл!

Смисъл, който ще остане в нечие сърце...

 

Тогава когато лъчите на слънцето

изрекът истината си несломимо...

Тогава когато се отдадат на небесата...

и се отразят смело в светлината

на земята...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...