6.06.2014 г., 21:21 ч.

Празен свят 

  Поезия
612 1 6

Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.

А той ще те хареса. Безотказно.
Прекрасен лик, усмихнат, нереален...
Защото този свят е твърде празен,
защото този свят не е нормален.

Той тъпче тежко с калните ботуши
цветята крехки, малките тревички,
говори много, никого не слуша
и няма идентичност, има "всички".

За него приковала си с верига
любов и нежност, парещи въпроси.
Каквото даваш, никога не стига
и не е важно в себе си какво си.

А вечер, хвърляш жалките играчки -
бижута, рокля... Злият свят заспива.
Но ти не спиш, в леглото дълго плачеш,
защото знаеш колко си красива.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярно е, много често сме повърхностни и не виждаме истинската красота.
    Благодаря за хубавото стихотворение, Вики!
  • Истинност е вплетена в стиха ти, Вики!

    Силни докосващи метафори.

    Поздрав!
  • Харесах, Вики!
  • Печелиш ме отвсякъде, Вики! Бог вижда красотата и не е безучастен към нея. Считай, че скоро ще чуеш стъпките на Утешителя.
    Докосна ме с твоите изящни разсъждения и с естетиката на стиха си.

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • С поздравления! Затрогващ финал!
  • "Защото този свят е твърде празен,
    защото този свят не е нормален."

    И трудно се лавира под нивото,
    (но се налага),гърбом е усмивката...
    Когато се прицелиш във живота
    след рикошет остава ти горчивото.
Предложения
: ??:??