Празен свят
Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно.
Прекрасен лик, усмихнат, нереален...
Защото този свят е твърде празен,
защото този свят не е нормален.
Той тъпче тежко с калните ботуши
цветята крехки, малките тревички,
говори много, никого не слуша
и няма идентичност, има "всички".
За него приковала си с верига
любов и нежност, парещи въпроси.
Каквото даваш, никога не стига
и не е важно в себе си какво си.
А вечер, хвърляш жалките играчки -
бижута, рокля... Злият свят заспива.
Но ти не спиш, в леглото дълго плачеш,
защото знаеш колко си красива.
© Вики All rights reserved.
