Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно.
Прекрасен лик, усмихнат, нереален...
Защото този свят е твърде празен,
защото този свят не е нормален.
Той тъпче тежко с калните ботуши
цветята крехки, малките тревички,
говори много, никого не слуша
и няма идентичност, има "всички". ...