Празна ваза

5.11.2019 г., 20:09 ч. 2019-11-06T07:29:05+02:00

Поезия » Свободен стих

750 1 1

Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза.
Без цветя.
Само конските мухи летят
за да вдъхнат от загнилия въздух над гърлото ми.
Слънцето ме огрява.
Или е лампа?
Нажажената ѝ светлина привлича пеперудите.
За да изгорят крилете си.
Счупеният часовник кънти в ушите ми:
- Тик-так. Тик-так. Тик-так.
Кукуу!
Страдам в изопаченото си утре.
Но то ще стане днес.
После - вчера.

Свързани произведения

Под фокуса на луната

Anita765

Поезия » Свободен стих

Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...

2019-11-05T12:51:44+02:00 1482 1 6

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Anita765 (Ани Монева)

2019-11-05T21:39:34+02:00

За съжаление, Меги, ширпотребата на авангардизма, който намира място дори там, където не му е мястото изтисква съдържанието на каквото и да е от смисъл... Виновно е осветлението - изкуственото, комерсиализираното, без което ще се окаже, че не можем....
Висока топка си! Защото всяко утре, рано или късно, става вчера. Истинските неща, като слънцето ще останат в утрето. Те няма как да бъдат вчера...
Радвам се, че разбра...