lori_bebeto (Дива Самодива)
84 409
29.04.2009 г., 6:08 ч.

Празни приказки 

  Поезия » Друга
660 0 3

Неказаното от казаното

 

Още вървя по тревата

на улицата живот.

На места я стъпквам,

отминавам или залитам

към някой светофар.

(винаги червен)

Като птица в дупка

няма място за крила.

Редя синджира на дните,

окови ли са страховете?

Когато дишам и пея,

вървя по пустата алея,

бодат ли като острие?

 

Блясъкът в очите

 

Онзи детски пламък

всеки иска да отнеме.

Като стъпкан от камък,

днес дали ще оживее?!

Дали ще мога да запазя

всичко в себе си красиво?

Както вчера аз не мразя,

но защо ли не обичам?

 

Днес

 

Търсих музата в луната,

взирах се на път така.

Отново гледах листата,

чух на нощта смеха.

В тъмното се взирах,

но нищо не открих.

Стара снимка отворих

и от мрак се появи...

 

Утре

 

Вече няма да я има,

а отдавна изчезнала е...

Не е като вчера цяла,

разпокъсана на две.

И отново празни думи,

отново неми гласове.

Аз дете съм, ще призная,

и  музата ще умре!

 

 С обич към умрялата ми муза!!!

 

© Дива Самодива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Крайно време е да я съживиш,защото пишеш хубаво...
    Поздрав!!!
  • Много красив стих...но ако запазим чистотата си напук на всичко...Тя няма да умре Лори... Усмивки!
  • Така е за съжаление. Музите от детството умират...
    За да дойде любовта
Предложения
: ??:??