Празни приказки
Неказаното от казаното
Още вървя по тревата
на улицата живот.
На места я стъпквам,
отминавам или залитам
към някой светофар.
(винаги червен)
Като птица в дупка
няма място за крила.
Редя синджира на дните,
окови ли са страховете?
Когато дишам и пея,
вървя по пустата алея,
бодат ли като острие?
Блясъкът в очите
Онзи детски пламък
всеки иска да отнеме.
Като стъпкан от камък,
днес дали ще оживее?!
Дали ще мога да запазя
всичко в себе си красиво?
Както вчера аз не мразя,
но защо ли не обичам?
Днес
Търсих музата в луната,
взирах се на път така.
Отново гледах листата,
чух на нощта смеха.
В тъмното се взирах,
но нищо не открих.
Стара снимка отворих
и от мрак се появи...
Утре
Вече няма да я има,
а отдавна изчезнала е...
Не е като вчера цяла,
разпокъсана на две.
И отново празни думи,
отново неми гласове.
Аз дете съм, ще призная,
и музата ще умре!
С обич към умрялата ми муза!!!
© Дива Самодива All rights reserved.
Усмивки!
