Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране,
което да гложди зениците нощем.
Смъртта е живот. Изкусно гримиран,
поканен във стаята – Немият гостенин.
Запарка от страх... Допиваш си глътката,
присядаш до празния стол на детето си.
Изтупваш прахта, събличаш прегръдките,
отиваш по навик за цяр от аптеката, ...