Празният стол
Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране,
което да гложди зениците нощем.
Смъртта е живот. Изкусно гримиран,
поканен във стаята – Немият гостенин.
Запарка от страх... Допиваш си глътката,
присядаш до празния стол на детето си.
Изтупваш прахта, събличаш прегръдките,
отиваш по навик за цяр от аптеката,
но рафтове няма, вълните са свършили.
Не празното беше на стола, а вятър.
При Немия гостенин всичко е скъпо,
пък ти му протягаш костилка от праскова...
© Ружа Матеева All rights reserved.
