И ако Има Как...
Денят, във който всичко се обърна
И сакралното обви се в лед
Душата ми премазана посърна
И нямаше го бъдещето занапред
Денят, във който за последно
Посегна на разбитата душа
Но не на нея, а чрез него
Най-милото и скъпо на света
Внезапна болка ме застигна
Най-страшният кошмар се разрази
В очите детски пламнали в тревога
Детето с майката заставено да се прости
Тежко̀ на този, който дръзне
Майка и дете да раздели
Тежко̀ на този, дето лее детски сълзи
И природните закони наруши
Прошка няма нито тук, ни горе
За грешници, нарекли се бащи
Но днес замлъква и сърцето мое
Щом няма вече за кого да затупти...
...
Как в очите детски да погледна
Как да скрия своите сълзи
"Недей да плачеш, мила мамо,
Кажи ми само, не е истина... нали?!"
И ако има как сърцето да говори
Раздрано и разкъсано докрай
И ако има как сълзите да излъжат
Опитала бих и отговор да дам...
© Весела Маркова Всички права запазени