10.07.2014 г., 21:25  

Празно е

1.1K 0 0

Празно е

 

 

Празно е. И няма никой -

няма никой в моята душа.

Няма влага във очите,

в ръцете нищо не държа.

 

Празно е. Усещам нищо.

В ритъм глух сърцето ми тупти.

Да съм тъжна днес отричам,

радостта е във предишни дни.

 

Празно е. И нямам грижи.

Нямам смях, сълза, мечта, любов.

Всеки порив обездвижих.

Леден поглед - вместо сладък зов.

 

Празно е. Не мразя него.

Губя страх. "Вендета" не мълвя.

Нищичко не ме обзема.

Ето ме - потъвам в празнина.

 

Празно е. Заложих всичко -

пропилях го за безброй лъжи.

Да рискуваш би било прилично,

ала не със хора, а в мечти.

 

Празно е. И стискам зъби -

не от яд, от срам или борба.

Бавно смисъла изгубих

и се пробвам някак да вървя.

 

Празна съм. Ръце протягам.

Най-добре от празни се пази.

Празно мене ме ограби.

Вакуум да напълниш? - може би?!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...