Празнувай, рожбо, сред звездите!
/на Тихомир, който на 2 юни, щеше да навърши 34 години/
Днес... можеше на тридесет и четири
да станеш ти, но грабна те смъртта
и вместо празник, скрита в душите
болката „празнува“ със скръбта.
Но в мислите ни... ти живееш, сине.
Успехите натрупваш ден след ден,
тъй както си мечтаеше, във синьо
да стигнеш сам върха определен.
Днес щеше да си мъж голям. Солиден.
Семеен, може би... със две деца,
които щяха да рисуват дните
с компас дарен от бащина ръка.
И щеше да прегръщаш всяко бъдно
желание... родено в любовта,
мечтите им, по детски ранобудни,
в птици да превръщаш със крила.
Щяло е, но тъй било е писано...
да бъдеш все на двадесет и три,
и ангел да си бял, изографисан
не другаде, а в майчино сърце.
Сега празнувай, рожбо, сред звездите!
Приемай дарът Божи със душа,
а после ни изпращай чрез лъчите
по мъничко.... от тази доброта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
