В душата ù влезе, тихо, на пръсти.
Погали я нежно с птиче перце.
Раздуха със обич любовните чувства,
огън разпали в нестинарско сърце.
Ръцете целуна по дланите, с устни.
Остави да парят следите от сласт.
Очите докосна. За дълго запази,
спомен - отдаден, не мисъл за власт.
Помоли за прошка. Думи съдбовни
записаха клетва - кармична без страх.
Молитвено Бог призова, за да пази
любовта, награда за Вярата в вас.
Че в късната есен пак слънце ще свети.
Вятър ще роши косите в захлас.
Дъждът ще измива нагара в душите.
Пречистено влюбени, вдишвайки страст.
© Таня Мезева Всички права запазени