25.01.2008 г., 14:22 ч.

пречистване 

  Поезия » Философска
762 0 22

Пожари сях, а жънах ветрове,

с които се пречистих в болка.

Целунах смях, достигнах брегове

в пресечната си южна точка,

където буйно прекипях от страст

и по поречията на реките

през ситото на тленното си "аз"

отсях невидимото за очите.

И плодоносно се изнавалях

в клепачи бухнали безсъния.

Зората със любов я преоравах

и пак посявах огън и желания.

Все скитах нощем във пустинята,

за да позная цвета на вятъра.

А денем бродех в сънищата,

за да чуя песента на славея.

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??