Jan 25, 2008, 2:22 PM

пречистване 

  Poetry » Phylosophy
764 0 22

Пожари сях, а жънах ветрове,

с които се пречистих в болка.

Целунах смях, достигнах брегове

в пресечната си южна точка,

където буйно прекипях от страст

и по поречията на реките

през ситото на тленното си "аз"

отсях невидимото за очите.

И плодоносно се изнавалях

в клепачи бухнали безсъния.

Зората със любов я преоравах

и пак посявах огън и желания.

Все скитах нощем във пустинята,

за да позная цвета на вятъра.

А денем бродех в сънищата,

за да чуя песента на славея.

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??