пречистване
Пожари сях, а жънах ветрове,
с които се пречистих в болка.
Целунах смях, достигнах брегове
в пресечната си южна точка,
където буйно прекипях от страст
и по поречията на реките
през ситото на тленното си "аз"
отсях невидимото за очите.
И плодоносно се изнавалях
в клепачи бухнали безсъния.
Зората със любов я преоравах
и пак посявах огън и желания.Все скитах нощем във пустинята,
за да позная цвета на вятъра.
А денем бродех в сънищата,
за да чуя песента на славея.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
