Изплувах бавнои поех си дъх...Не бе забавнотам, долу в нищото...Не гоня ничий връх,играя соло...върху подиума на живота...
Пречистих прахта от душата, попих със смях кървящо сърце...В скрина набутах грубо тъгата... очи повдигнах към синьото небе...
А то ми се усмихна...тих ветрец погали ми косата...Сетне всичко тук притихна - ...
но тя не се завърна - самотата...