Пречистване...
Пречистих прахта от душата, попих със смях кървящо сърце...В скрина набутах грубо тъгата... очи повдигнах към синьото небе...
А то ми се усмихна...тих ветрец погали ми косата...Сетне всичко тук притихна - ...но тя не се завърна - самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени