Feb 4, 2008, 4:58 PM

Пречистване...

  Poetry » Other
882 0 4
Изплувах бавнои поех си дъх...Не бе забавнотам, долу в нищото...Не гоня ничий връх,играя соло...върху подиума на живота...
Пречистих прахта от душата,
попих със смях кървящо сърце...В скрина набутах грубо тъгата... очи повдигнах към синьото небе...
А то ми се усмихна...
тих ветрец погали ми  косата...Сетне всичко тук притихна - ...но тя не се завърна - самотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...