Пречистване...
Пречистих прахта от душата, попих със смях кървящо сърце...В скрина набутах грубо тъгата... очи повдигнах към синьото небе...
А то ми се усмихна...тих ветрец погали ми косата...Сетне всичко тук притихна - ...но тя не се завърна - самотата...
© Жара Пенева All rights reserved.