13.07.2021 г., 22:19

Пречистване

616 1 9

Измих си косата старателно 

(за да изтръгна твоите пръсти.)

После тялото търках - до рани

(можах ли да изстържа целувките ти?)

И дълго стоях под ледените струи 

(да не изгарят сълзите душата ми.)

Посиняха от студ ръцете и устните 

(празни, ненужни, отчаяни...)

Накрая избърсах старателно банята

(не исках нищичко да остане от тебе!)

Седнах мокра и гола в тъмното 

(пречистена,нова и мъртва.)

 

 

                                                                     2010г.

 

                                                             

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой така и не се къпят, други пък през час се пличкат! Та с баня не става, с времето се разбира!
  • Хаха Иринка много ме кефи 🤣🤣
  • С Иринчето, аз от нея се уча :D
  • Проблемът на страдащите е че са позволили да обичат някакъв/ва непознат повече от себе си. И търкат ли търкат, и белези си оставят, дип че ни им стигат вече нанесените. Иначе нещата са прости. Малко повече нарцисизъм, себеуважение, надменност, злобица и, ако щеш, вулгарност, ще превърнат изгаращите целувки в обикновена лигня и от ръцете му няма да остане нищо вълнуващо, освен това, да си навива тоалетната хартия на няколко пласта, според нуждата.
    Чудно оттам нататък как се умира за такъв тип, но какво да се прави. Някои го намират красиво и поетично.
  • Приятно.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...