11.12.2022 г., 17:02

Пречистващ огън

818 6 9

Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.

Не знам дали от огъня боли,
или се свива в мене таралежът
с настръхнали, изострени бодли,
при допира до смелата ти нежност.

Или пък, просто в дяволска игра
ръцете ни горещи се преплитат...
Над мислите ми - девствена гора
небето меси лунната си пита.

Обгръща ни сребриста тишина,
в която всяка дума е излишна.
На прага пак застава любовта - 
чаровна, а тръпчива като вишна.

Треперя, но прогаря ме жарта
избликнала в очите ти лъчисти,
а нежната им, жива светлина
напомня - всичко огънят пречиства.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...