11.12.2022 г., 17:02

Пречистващ огън

815 6 9

Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.

Не знам дали от огъня боли,
или се свива в мене таралежът
с настръхнали, изострени бодли,
при допира до смелата ти нежност.

Или пък, просто в дяволска игра
ръцете ни горещи се преплитат...
Над мислите ми - девствена гора
небето меси лунната си пита.

Обгръща ни сребриста тишина,
в която всяка дума е излишна.
На прага пак застава любовта - 
чаровна, а тръпчива като вишна.

Треперя, но прогаря ме жарта
избликнала в очите ти лъчисти,
а нежната им, жива светлина
напомня - всичко огънят пречиства.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...