Пречистваща буря
Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки
деня раздират с кинжал.
Сякаш светът потъва в земята,
подгизнал в лепкава кал.
Но се сепна небето и буреносният впряг
зави с мъглата нанякъде.
Слънчев лъч се протегна и сгря
окъпаните чашки на макове.
Локвите, посестрими на облаци бели,
към синевата свободни поеха.
Изправят стъбла детелини зелени -
надежда, стъпкана от човека.
Сценарият е по библейски стар.
Дъждът сълза е и молитва!
Забравяме, че сме направени от кал,
и всяка буря е пречистваща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
