Пред буря
Притъмня на гората пред буря.
Вейна хлад, по дола път поел.
А в небето под облак се гмурна
закъснял за гнездото орел.
Дали своите рожби ще стигне,
уморен да разгърне криле,
преди първият гръм да примигне
и лавина от дъжд се свлече?
А пък аз за къде ли да бързам?
Че децата отдавна вървят
по житейски въжета над бързеи,
в набразден от пороите свят.
Нека капките ледно-студени
охладят сгорещени лица
по незнайни пътеки поели
надалеч, с наболели сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
