rudin (Иван Христов)
858 1444
14.08.2012 г., 23:25 ч.

Пред буря 

  Поезия » Друга
597 0 7

Притъмня на гората пред буря.

Вейна хлад, по дола път поел.

А в небето под облак се гмурна

закъснял за гнездото орел.

 

Дали своите рожби ще стигне,

уморен да разгърне криле,

преди първият гръм да примигне

и лавина от дъжд се свлече?

 

А пък аз за къде ли да бързам?

Че децата отдавна вървят

по житейски въжета над бързеи,

в набразден от пороите свят.

 

Нека капките ледно-студени

охладят сгорещени лица

по незнайни пътеки поели

надалеч, с наболели сърца.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??