Притъмня на гората пред буря.
Вейна хлад, по дола път поел.
А в небето под облак се гмурна
закъснял за гнездото орел.
Дали своите рожби ще стигне,
уморен да разгърне криле,
преди първият гръм да примигне
и лавина от дъжд се свлече?
А пък аз за къде ли да бързам?
Че децата отдавна вървят
по житейски въжета над бързеи,
в набразден от пороите свят.
Нека капките ледно-студени
охладят сгорещени лица
по незнайни пътеки поели
надалеч, с наболели сърца.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
