Притъмня на гората пред буря.
Вейна хлад, по дола път поел.
А в небето под облак се гмурна
закъснял за гнездото орел.
Дали своите рожби ще стигне,
уморен да разгърне криле,
преди първият гръм да примигне
и лавина от дъжд се свлече?
А пък аз за къде ли да бързам?
Че децата отдавна вървят
по житейски въжета над бързеи,
в набразден от пороите свят.
Нека капките ледно-студени
охладят сгорещени лица
по незнайни пътеки поели
надалеч, с наболели сърца.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
