rudin (Иван Христов)
865 1445
Aug 14, 2012, 11:25 PM

Пред буря 

  Poetry » Other
564 0 7

Притъмня на гората пред буря.

Вейна хлад, по дола път поел.

А в небето под облак се гмурна

закъснял за гнездото орел.

 

Дали своите рожби ще стигне,

уморен да разгърне криле,

преди първият гръм да примигне

и лавина от дъжд се свлече?

 

А пък аз за къде ли да бързам?

Че децата отдавна вървят

по житейски въжета над бързеи,

в набразден от пороите свят.

 

Нека капките ледно-студени

охладят сгорещени лица

по незнайни пътеки поели

надалеч, с наболели сърца.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??