Пред края на света
Всеки ден – със бяла риза,
всяка нощ – на щур купон!
През ушите се изнизва
вест от кривнал макарон.
Този край ще ни побърка!
А в ефира все звучи:
„Края на света настъпва,
правилата научи!”
Долу, в бункер, как се слиза
покрай рафтове с храни –
в продължаващата криза
заделени в трудни дни.
Полюсите ту обръща
шеметната ни Земя
или ос една развръщат
подредени светила.
Вулканична пепел сляга
над нещастните глави
и животни, хора бягат
в древните си пещери.
Тези маи с календара
как разтърсиха света!
В тази щура надпревара
Коледните тържества
да изглеждат като свещи
над ковчежния капак!
Края на света се блещи
от екрана пак и пак...
Но на пук на вси прогнози
и на всички правила,
друга мисъл ме тормози
в бръмналата ми глава:
Как със мойта половинка
в бункера ще издържа!?
Казвам ви го под сурдинка –
скъсвам брачните въжа!
И на светлото излизам,
като бога Посейдон.
Всеки ден – със бяла риза,
всяка нощ – на щур купон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Супер!
