rudin (Иван Христов)
865 1445
16.12.2012 г., 9:43 ч.

Пред края на света 

  Поезия » Друга
586 0 4

 

Всеки ден – със бяла риза,

всяка нощ – на щур купон!

През ушите се изнизва

вест от кривнал макарон.

 

Този край ще ни побърка!

А в ефира все звучи:

„Края на света настъпва,

правилата научи!”

 

Долу, в бункер, как се слиза

покрай рафтове с храни –

в продължаващата криза

заделени в трудни дни.

 

Полюсите ту обръща

шеметната ни Земя

или ос една развръщат

подредени светила.

 

Вулканична пепел сляга

над нещастните глави

и животни, хора бягат

в древните си пещери.

 

Тези маи с календара

как разтърсиха света!

В тази щура надпревара

Коледните тържества

 

да изглеждат като свещи

над ковчежния капак!

Края на света се блещи

от екрана пак и пак...

 

Но на пук на вси прогнози

и на всички правила,

друга мисъл ме тормози

в бръмналата ми глава:

 

Как със мойта половинка

в бункера ще издържа!?

Казвам ви го под сурдинка –

скъсвам брачните въжа!

 

И на светлото излизам,

като бога Посейдон.

Всеки ден – със бяла риза,

всяка нощ – на щур купон!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??