"Очите ти са мокри, плакала ли си, кажи?..." - питаше ме огледалото с образа на моето лице. Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли." Едва намерих сили да протегна към себе си ръце. Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза. Как отронвах бавно с устните въздишка. Гримът ми черен как се стича, призовавайки смъртта. Да избягам някъде в мрака ми се иска... Докосвам себе си през огледалото. Но твойта сянка се отразява в моята душа. Усещам следите ти навсякъде по тялото и безмълвно срещу себе си стоя... Сърцето ми крещи, чувам глас сред тишината. Пресъхнаха сълзите вече по моето лице. Протягам длан към себе си, докосвайки стената, но гласът отвътре идва и твойто име пак зове...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.