Пред Огледалото
"Очите ти са мокри, плакала ли си, кажи?..." -
питаше ме огледалото с образа на моето лице.
Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли."
Едва намерих сили да протегна към себе си ръце.
Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза.
Как отронвах бавно с устните въздишка.
Гримът ми черен как се стича, призовавайки смъртта.
Да избягам някъде в мрака ми се иска...
Докосвам себе си през огледалото.
Но твойта сянка се отразява в моята душа.
Усещам следите ти навсякъде по тялото
и безмълвно срещу себе си стоя...
Сърцето ми крещи, чувам глас сред тишината.
Пресъхнаха сълзите вече по моето лице.
Протягам длан към себе си, докосвайки стената,
но гласът отвътре идва и твойто име пак зове...
питаше ме огледалото с образа на моето лице.
Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли."
Едва намерих сили да протегна към себе си ръце.
Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза.
Как отронвах бавно с устните въздишка.
Гримът ми черен как се стича, призовавайки смъртта.
Да избягам някъде в мрака ми се иска...
Докосвам себе си през огледалото.
Но твойта сянка се отразява в моята душа.
Усещам следите ти навсякъде по тялото
и безмълвно срещу себе си стоя...
Сърцето ми крещи, чувам глас сред тишината.
Пресъхнаха сълзите вече по моето лице.
Протягам длан към себе си, докосвайки стената,
но гласът отвътре идва и твойто име пак зове...
© Тайнствената All rights reserved.
